9 концепции, които помагат да се разбере японската култура

• 9 концепции, които ще се възползва японската култура

Очарованието на нещата, тъжен самотен, приглушени на ръба на изчезване от цветове и звуци, следите на времето, вечни в настоящите, счупени клони и други интересни метафора, която едва ли може да се обясни непреводими японски думи.

Advance предизвестие. Точни дефиниции на понятията обсъдени по-долу не са там, те, подобно на други идеи, които се появиха в Япония през Средновековието, неясни, недобре формулирана, но усеща ясно. Превод тях думата невъзможно. Европейско съзнание изисква ясна логика, ясен език и японски скоро поставя на понятията в сенките, се отнася до него по-тайно, интимно. Затова много интерпретации, от една страна, а от друга страна - липсата на каквито и да било е обяснителни, освен метафорично, загадъчна.

Хокусай. 1830-1850 година

物 の 哀 れ

Моно не знаят - буквално "очарованието на нещата." Концепцията, цялата история е проникнато с класическата литература, е разработила десети век. Ами едновременно възстановява от средновековни текстове: проза, поезия и есета. Концепцията на "неща", необходими в този случай се тълкува разширително: нещата - това е не само обектите на този свят, но и чувствата на хората, както и на самите хора. Avare - "тъжен чар", която се проявява при разглеждане на "нещата от света", основната характеристика, която - крехкостта и нестабилност. Сад чар на нещата до голяма степен е свързан с непостоянството на реализация, преходността на живота, с ненадеждна, временен характер. Ако животът не беше толкова мимолетно, няма да има чар в нея - тя е написана през единадесети век, известният писател. Моно не знаят е свързан също с изключителна чувствителност, която се отглежда в Хейан период класическата епоха (IX-XII век), способност за улавяне на най-фините течения на живота. Един поет пише, че той чу шумоленето на кръвта течеше във вените й, слуша, попадащи черешови венчелистчета. Avare означаваше удивителен предава междуметие "ах!", А след това придобива смисъла "чар". Други автори смятат, Avare ритуал удивителен: "Avare" - така извика с най-важните моменти от действия и идеи на древния Шинто религия.

Хокусай. Играчи. 1830-1850 година

無常

Mudzo - "ефимерна", "слабост", "изменчивост". Идеята е разработена през ранното Средновековие под влиянието на будизма, специална състояние на ума, когато човек е напълно наясно с преходността на времето, уязвимостта и нестабилността на всеки момент от живота си. Moment се изживява като нещо мимолетни ръце. Време убива хора, чувства, унищожаване на дворци и хижи, променя контурите на брега на морето - тази идея не е нова, новият - по отношение на японците към течение на времето като нещо трагично преживява. Ephemerality, преходност се превърна в един от най-големите категории на японската култура в продължение на много векове, тази категория се променя - през седемнадесети век, той е под формата на укийо "плаващ свят", гравиране художници, които изобразяват света, неговите произведения, наречени картини на плаващия свят. През осемнадесети и деветнадесети век, има литературни жанрове - ". Приказки за дрифтинг свят" Слабостта в този момент вече не се възприема като трагична, осмиван над него, един голям писател от времето каза: "Да, ние всички плува, но забавно, като тиква, подскачащи по вълните".

Хокусай. Цветя и пъпки. 1830-1850 година

寂 び 侘 び

Saby / Wabi. Съби - концепцията за средновековните естетика, може да бъде описан като "самота тъга", "бедност", "вялост", "слаб", "спокойствие", "сянка", "приглушен до точката на изчезване от цветове и звуци", "чета". Всички тези определения описват окръжност около стойности, но не разкриват напълно. Думата се среща в VIII век в първата поезия антология на японската "Събиране на безбройните листа" ( "Man'yoshu"). Поет Фудживара не Shunzei в дванадесети век са използвали тази дума. В едно от pyatistishiya-танк е образът на "замразени закърнели тръстика на плажа", която се счита за началото на въплъщение на Съби. Въпреки Съби естетически в сегашния си вид е създадена през седемнадесети век хайку поет Мацуо Башо и неговите последователи. Така че аз искам да пиша, те формулира принципите на естетиката, но тя не е - по-скоро, те са знаели как да взриви чувство на самота, тъга, откъсване от светските неща в духа на философията на Дзен будизма. Повлиян философия и уединение, далеч от света, самотен аскетичен живот в планината, беден, а отвътре се фокусира - но това отличителна философия не обяснява всичко. Нищо специфично е казано или написано, че не е - и това е тайната на поетика Съби / Wabi. Когато поетът Мацуо Башо попита какво Съби, той отговори, че той е стар себе си човек, да облече рокля церемониални да отиде в двореца. Башо никога не даде ясни определения, той се изрази метафорично, отпадане загадъчни фрази, пълни с скрити значения, които след това се интерпретират своите ученици. Съби е трудно да се разбере, че е невъзможно да се навирам с пръст, скоро разлято във въздуха. Съби понякога се описва като "древна красота". Wabi - Съби е от другата страна; да го опиша, можете да изберете думата "опростяване". Ако определението на низа, след това се поберат думата "бедност", "скромност", "бедност" (включително бедността на думи за образ на нещо), "вялост", "самотен странник в пътя", "тишина, която може да се чуе редки звучи - капки за изпадане в казан с вода ". Липсата на патос, умишлено примитивизъм - също Wabi. Част от определението съвпада с определението на Wabi Съби, - от друга страна, са две различни неща, тези понятия dvoyatsya. Чайната церемония, например, Съби частично въплътен в понятието ANRE - ". следи от време", "патина",

Хокусай. Cup. 1830-1850 година

Декларация Проект на рекламирания уебсайт

慣 れ

НСНИ - "патина", "следи от време." Като част от естетиката на ANRE се оценява, като нефрит камък в дъното на който се състои от лека мъгла, дебел тъп блясък ", като че дълбоко в скова си парче от древна въздух", като един известен писател е написал. В тази координатна система, прозрачност кристал не е оценен: яснота, блясък, не е нужно да се унеса. Японски хартия, която е направена ръчно в селата, също не блести, е ронлива повърхност нежно поглъща лъчите на светлината ", като пухкава повърхност на неутъпкан сняг." Патина на древността, патина, тъмнината се сгъсти време въплътени в тъмното - черно и тъмно червено - Лак изделия. Той оцени, че "има плътна сянка, а не повърхностно яснота." НСНИ - леки омазняване неща: ястия, мебели, дрехи - е, защото той често влиза в допир с ръце, и от тях остава слаб покритие на мазнини, което се абсорбира, създава специална топлина, мъгла. Тъпа блясък фаянс, кален тъмен цвят японски мармалад yōkan пели прекрасен писател Soseki Natsume в спомените си от детството ", заяви ръководителят на тревата" при недостатъчно осветление на закрито японски ресторанти предизвика точно чувството слоеве на тъмнината, и което се постига хитра художник.

Хокусай. Bamboo. 1830-1850 година

幽 玄

Yugen - "скрит красота", "загадъчна красота". Най-мистериозен концепцията за японската естетика, че е трудно да бъде дешифриран. Известно е, че тази дума идва от китайските философски писания, което означава "дълбоко", "неясно", "мистериозно". Yugen често се разбира като не-рационално разбиране на тъжен красотата на света и на човешките чувства. В поезията pyatistishiya-цистерна с думата "yugen" описва по-дълбок смисъл на поемата, която трябва да предполагам, при четене на текст предвижда почти никакви улики. Тринадесети век поет Фудживара не Taiko в преподаването му предлага будист сатори категория - "вдъхновение" за разбиране на скритата красота, прозрение постига най-висока концентрация на алкохол, внезапно интуитивно разбиране на същността на нещата. Yugen - това е нещо, което се крие под думите, фактът, че, например, театрален актьор, но може да се извлече текста на пиесата. Zeami, основател на театъра, но са наследили думата на поети, пише той, че "yugen -. Фините нюанси на бамбук за бамбука" Zeami в известната си трактат "Бележки за стил цвете" (XV век), сложни елементи от театър, където разкрива тайните на изкуството на актьора, той пише, например, че "снегът в сребърна чаша" - цвете на спокойствие, тишина, спокойствие, актьор игра може да отворите това цвете, което не е нормално видими. Скрити, трудно да се постигне красота е в рамките на естетиката yugen повече от красотата на една ясна, открита, с удебелен шрифт.

Хокусай. Cat нокти почистване. За 1850

不易 流行

Fueki-Ryuko - "вечен - ток" или "постоянен ток". В поезия, хайку тризнаци fueki-Ryuko - това чувство на постоянство и неизменност на вечното в непрекъснато променящ се свят, той е неприкосновеността на поетичната традиция, неразривно свързан с променливостта на форми, тя е дълбоко осъзнаване, че вечното се сля с ток. Universal, "пространство" план се отнася поемата с природния свят, а спирал на сезоните в най-широкия смисъл на думата. Има и друг план в поемата - конкретно, по същество, осезаем свят е ясно очертана, по-скоро, тези неща. Поет Takahama Kyoshi през ХХ век, пише: "В поезията няма място повече от думите на обекти и явления, те привличат сърцата на хората, просто звук." Различията между "вечен" и "течност", понякога не веднага идентифицирани. И двата елемента не трябва автоматично да се вливат една от друга, както и между тях няма напрежение. В същото време, "те не трябва да бъдат напълно независими; един отекна друг, те трябва да генерират същите обертоновете и сдружения. " Единството на тези два принципа е значението на поемата.

Хокусай. Летяща катерица. За 1850

栞

Shiori - веднъж думата означава "счупен клон", това е знак, който показва пътя към гората, а след това "маркер в книгата" има буквалното значение на "гъвкавост". Ciori - състоянието на духовна концентрация, необходими за разбирането на по-дълбокия смисъл на явления. Ученик Башо поет Coeur пише, че Shiori трябва да се разбира като "състрадание", "тъга", "съжалявам", обаче, тя не се изразява или съдържанието на поемата, думи или техники, чувствайки Shiori не може да се прехвърля по обичайния начин, и стигна до заключението, подразбира (odzo), която се разкрива чрез асоциацията. "Това е нещо, което е трудно да се каже думите и пишат с четка" - думи Кьор.

Кацушика Хокусай. Краставица и патладжан. 1830-1850 година

渋 み

Sibumi - вид и чувство за красота, което стана през четиринадесети век, е свързана с вискозен тръпчив вкус на Райска ябълка. Когато хората говорят за sibumi, запомнете добре горчивия вкус на зелен чай. Sibumi трудно да се разбере, това чувство просто въпрос за един човек, без много обяснения. Sibumi внушава чувство на проститутка горчивината на живота, простота, смелост, себеотрицание на хубост, на неопитност на формата, оригиналният несъвършенството. Например, ценени чаши за чайна церемония, в която има изначалната същност на глина, от който е направен, те могат да бъдат подобни на мивката, на парчета дърво, като се намери на плажа. Човече, чаена чаша, меч, дрехи, стихотворение, картина може да бъде Шибуя. Текстът може да бъде в Shibuya намеци, без допълнителни, "красиви" думи. Shibuya е въплътена чрез простота, близостта с природата, липсата на "-designed". Sibumi - е най-високата мярка за красота и красотата на похвала. Някои автори определят sibumi като "усилие съвършенство", както спокойствието ", лекота на мислите". Sibumi не трябва да разбереш, то е само по себе. Sibumi - не е да се разбере, но просто знание, без усилие, е "красноречив мълчание". Един писател смята, че един свободен птица лети във въздуха може да бъде sibumi. илюстрации Източник: Библиотеката на Конгреса.

Author Helen Dyakonov